НАГЛАСИ КЪМ ХРАНЕНЕТО И ОБРАЗЪТ ЗА СОБСТВЕНОТО ТЯЛО ПРИ ПРОФЕСИОНАЛНИ И НЕПРОФЕСИОНАЛНИ ТАНЦЬОРИ

НАГЛАСИ КЪМ ХРАНЕНЕТО И ОБРАЗЪТ ЗА СОБСТВЕНОТО ТЯЛО  ПРИ ПРОФЕСИОНАЛНИ И НЕПРОФЕСИОНАЛНИ ТАНЦЬОРИ

Автор: Катерина ЧобановаСпециалност Психология IV курс

Резюме

Статията се фокусира върху нагласите на храненето, образът върху собственото тяло и тясната им връзка за възможно развитие на хранителните разстройства. Проведено е емпирично изследване с 25 танцьори. Основни методи в изследването са въпросник за нагласите към храненето (The Eating Attitudes Test (EAT-26), фокус-група, интервю. Резултатите показват, че има разлика в нагласите към хранене при професионалните и непрофесионалните танцьори, като професионалните танцьори се отнасят към рискова група за наличие на хранителни разстройства. Оказва се, че образът за собственото тяло при танцьорите се детерминира от фактори, свързани с танца и социалното обкръжение.

Abstract

The article focuses on eating attitudes, image on one's body and their close relationship for the possible development of eating disorders. An empirical study of 25 dancers was conducted. The main methods of the study are the Eating Attitudes Test Questionnaire (EAT-26), focus group, interview. eating disorder group It turns out that the image of the dancer's own body is determined by factors related to dance and the social environment.

1. Въведение

Проблемът за храненето е важен и актуален, защото е свързан с физическото и психическото здраве на човека. В 21 век. Светът се етикетира на “хубави” и “грозни” и всички искаме да сме от първите. Критериите за женска красота постоянно се променят през десетилетията и ако някога на мода са били пищните красавици, то днес на мода са слабите женски тела. Манията за красиво, стегнато и слабо тяло не е патология, а стремеж да се харесаме на любимите си хора, но най- вече да се харесаме на себе си. В това няма лошо, ако преследваме само естетиката, но в наши дни това, в някои случаи, започва да се превръща във фикс идея, натрапчиви мисли, мания и ако не се вземат психотерапевтични мерки, изходът е най- лошия – летален. Хранителните разстройства никога не са само до начина на хранене, а до “незадоволените потребности и миналото, което не можем да сдъвчем с храната” (Савова, 2017).
Съществуват професии, които са рисков фактор за развитието на хранителни разстройства и танците са една от тях.
“Красотата на балета е магнетична, завладяваща и безспорна. Но, често ние любителите, не си задаваме въпроса какво стои зад тази омайваща красота и на каква цена ние можем да й се насладим? Зрителите на това изкуство, очакват да гледат “тънки танци” и всяко нещо, което е отдалечено от “общоприетите” схващания, които отдавна са се превърнали в норма и цел, са подложени на критика. Естествено тези танцьори биха могли да бъдат със здравословно тегло, но те ще бъдат, разбира се, подложени на сравнение с онези, които са болезнено слаби.” (Чобанова, 2019, https://katerinachobanova.blogspot.com/2020/02/blog-post.html ).
Поддържането на здравословен ролеви модел на поведение, както и на здравословни нагласи към храненето, са изключително важни за всички, но и за хора, чийто професси са с рисков фактор за хранителни разстройства. Затова ние се насочихме към изследване на нагласите за хранене при хората с една такава професия – танцьорите. 

2. Изложение

Ако разгледаме психиатрично – психотерапевтичната диагностика ще открием, че по дефиниция хранителните разстройства са “душевни или психични разстройства, които предимно са под формата на необичайно хранително поведение. Душевните отклонения, които лежат в основата на хранителните нарушения, не могат да се открият непосредствено, а се извличат постепенно от свидетелствата и поведението на засегнатия. “ (Петрова, 2006, стр. ...10)
При диагностиката на едно хранително разстройство като анорексия и булимия, се изхожда от следните различни симптоми, описани в международната статистическа класификация на болестите, 10 ревизия , (МКБ-10) в F50: Разстройства на храненето, като някои от тях са: стеснен избор на храни; прекомерно натоварване с физически упражнения; умишлено предизвикани повръщания и чревни разстройства; употреба на потискащи апетита вещества и диуретици; аменорея – загуба на цикъла за повече от 3 месеца; натраплив страх от напълняване и др.
В раздела за нарушения на храненето в МКБ 10 влизат още: атипична анорексия нервоза (F50.1); атипична булимия нервоза (F50.3); преяждане, свързано с други психологични нарушения (F50.4); повръщане, свързано с други психологични нарушения (F50.5); други разстройства на храненето (F50.8); неуточнени разстройства на храненето (F50.9). (СЗО, 1992)
По принцип изброените по- горе аспекти могат да се наблюдават в най- различни комбинации и пропорции. Засегнатите, които практикуват мерки за редуциране на телесното си тегло могат да бъдат поднормено тегло, с нормално телосложение и дори с наднормени килограми.
За повечето танцьори пътят им към хранителното разстройство започва много по- рано, преди да стигнат до голямата сцена – в балетната школа, в балетното училище. Танцьорите, които са приети в школите и академиите, които ги подготвят за професионални танцьори, често са перфекционисти, качество, което е добре познато сред пациентите с хранителни разстройства.
За съжаление, за немалко индивиди хранителните разстройства остават хронични и често скъсяват живота на заболелите.

3. Цел на изследването

Целта на моето изследване е ориентирана към анализ на нагласите към храненето и образът за собственото тяло при професионални и непрофесионални танцьори и корелационната им връзка с развиването на хранителни разстройства Задачите в изследването са:

1. Да се изучат нагласите към храненето при професионалните и непрофесионалните танцьори.

1. Да се изучи индексът на телесната маса при изследваните лица.
2. Да се установи симптоматиката на хранителните разстройства при изследваните лица.
3. Да се изследват особеностите в нагласите към храненето при лица, практикуващи различни стилове танц.

2. Да се анализират основните фактори, формиращи образа за себе си при танцьорите.

Хипотези: Издигам две хипотези, съобразно двете основни задачи в изследването.
Очаквам, че ще има разлика в нагласите към хранене при професионалните и непрофесионалните танцьори, като очаквам професионалните танцьори да са в по-рисковата група за наличие на хранителни разстройства, отколкото непрофесионалните.
Очаквам, че образът за собственото тяло при танцьорите ще се детерминира от различни фактори, свързани с танца, със социалното обкръжение и с личностните характеристики на танцуващия.
* Влиянието на отношението към образът на собственото тяло като фактор за развитие на хранително разстройство
* Да се сравнят нагласите към храненето на професионалните и непрофесионалните танцьори и кои са по- податливи към развитие на нарушение в храненето.
* Влиянието на определен стил на танцуване като рисков фактор

4. Период на провеждане на изследването и изследвани лица

Изследването се проведе в периода 15.04.2020 – 30.04.2020 г.

В проучването взеха участие 25 танцьори от 5 различни танцови клуба. От тях 15, занимаващи се професионално и 10 непрофесионално. От изследваните лица 20 – са жени и 5 – мъже .
Средната възраст на изследваните лица е 20  години и 6 месеца, като най- малкият танцьор е на 12 години, а най- големият - на 57 години.

5. Методи за провеждане на измерването и за обработка на данните

В изследването са приложени следните методики:
1. Въпросник за нагласите към храненето (EAT-26). Използвана е кратката версия на въпросника за нагласите към храненето (The Eating Attitudes Test (EAT-26). Той е широко разпространен и използван метод за самооценка, оценяващ хранителни разстройства. Създаден е от Д. Гарнър и П. Гарфинкел през 1979 г. с цел измерване симптомите на анорексия нервоза (Garner & Garfinkel, 1979). Съкратеният вариант съдържа 26 твърдения и е основан на оригиналния въпросник, съдържащ 40 айтема. Това е скринингова мярка, която помага да се определи за възможно наличие на хранително разстройство. Тази мярка не е предназначена да поставя диагноза или да замества професионалното консултиране и терапия. EAT-26 не е стандартизиран за България.
2. Фокус група с 5 професионални и 5 непрофесионални танцьори, проведена в онлайн платформата ZOOM.
3. Полуструктурирано интервю с 5 професионални и 5 непрофесионални танцьори, отново проведени онлайн.

Извършен е количествен и качествен анализ на резултатите.

6. Резултати

Първа задача в моето изследване бе да изуча нагласите към храненето при професионалните и непрофесионалните танцьори. За целта използвах инструмента The Eating Attitudes Test (EAT-26). Установяват се високи равнища по трите скали на въпросника, както и при общия резултат. Най- високи резултати се наблюдават в скалите “Диета” и “Булимия”. Скалата “Орален контрол” е с относително по-ниски резултати.
Към тази задача в нашето изследване се отнася изучаването на Индексът на телесна маса (BMI) на изследваните лица. Анализът на резултатите е направен чрез съпоставяне с Нормите за индекса на телесната маса според СЗО за възрастни над 17 години и деца. Резултатите са показани на фиг. 1.

Фиг.1. Индекс на телесната маса при изследваните лица

От фиг.1 се вижда, че най-голям е процентът на лицата с нормално тегло – 48%, следват стойностите на лицата с поднормено тегло, а най-нисък е процентът на изследваните с предзатлъстяване- 12%. Това означава, че танцьорите се стремят към запазване на относително нормално и поднормено тегло.
За установяване симптоматиката на хранителните разсройства използвахме данните от въпросника EAT 26 и изчислението на индекса на телесната маса спрямо възрастта на танцьорите. Резултатите са представени на фиг. 2.

Фиг. 2. Хранителни разстройства при изследваните лица.

От фиг. 2 се вижда,  че по- голямата част от изследваните лица – 68% притежават развита симптоматика на хранителни разстройства, а останалите 32% имат относително нормален хранителен режим. Това означава, че танцьорите в нашето изследване са склонни към хранително поведение, водещо до някои нарушения и разстройства в храненето.
Анализът на резултатите относно особеностите в нагласите към храненето при лица, практикуващи различни стилове танц, показва, че по- високи равнища по скалите на въпросника проявяват професионалните танцьори в сравнение с тези, които се занимават непрофесионално. А стиловете класически балет и съвременни танци са с по- висок процент на развита симптоматика, отколкото при стиловете: народни танци, хип-хоп, модерен балет, индийски танци, суинг  и др.

Втора задача в моето изследване бе да проуча основните фактори, формиращи образа за себе си при танцьорите. Тази задача реших чрез прилагането на два метода: фокус група и полуструктурираните интервюта. Анализът на резултатите показва, че може да се изведат следните фактори, развиващи негативен образ на собственото тяло при танцьорите , които спомагат за развитието на нарушение в храненето:

* Образът на “идеалната балерина” и влиянието на медиите за изграждане на идеалното тяло.

* Критика от хореографи и преподаватели и самокритика от страна на танцьора.

* Преминаване от техническо и артистично съвършенство към телесно съвършенство.

* Негативни събития, преживени в миналото, свързани с образа на тялото.

* Несъответствие между високо самочувствие за пред другите и ниска самооценка.

* Сравнение с другите – как изглеждат, как танцуват, колко постигат. Едно непрестанно състезание с другите и със себе си.

 * Фактори, извън спорта и танците, които са допринесли за изграждането на ниската самооценка или травматични преживявания.

 В този план може да търсим връзка на образа за себе си с показателя „самоприемане“ в адаптираната от К. Тагарева скала за благополучието, в която се включва „приемането на самия себе си такъв, какъвто си“. Резултатите, получени в това изследване показват, че 70% от девойките и 65% от младежите приемат себе си такива, каквито са, отговаряйки положително на въпроса „като цяло, се харесвам“ (К.Тагарева, 2016, стр. 98).

7. Изводи и заключение

От  предприетото от нас психологическо изследване може да направим
следните изводи:

 * Професионалните танцьори са по- рискова група за наличие или развитие на хранителни разстройства, отколкото непрофесионалните.

 * Повечето танцьори имат отрицателно възприятие за собственото тяло, свързани с перфекционизъм, критика, сравнение.

 * Съществува разлика в нагласите към храненето между танцьори, практикуващи различни стилове.

 * Съществуват фактори извън спорта и танците, които засилват възможността за наличие на нарушения в храненето.

Хипотезите в изследването се потвърждават:
Установи се разлика в нагласите към хранене при професионалните и непрофесионалните танцьори, като професионалните танцьори се отнасят към рискова група за наличие на хранителни разстройства.
Образът за собственото тяло при танцьорите се детерминира от различни фактори, свързани с танца, със социалното обкръжение и с личността на танцуващия.
Разбира се, че нарушенията в храненето са сериозен проблем, който не се среща само и единствено при танцьори. Всеки човек може да отключи подобно заболяване, независимо от пол, раса, етнос, религия, телосложение и т.н. Ранното разпознаване и ранната превенция са от значение, защото с прогресирането на хранителното разстройство се увеличава и смъртността..., а никой не е застрахован от сблъсъка си с него.
“Когато чувствата престанат да плашат, когато можете да останете сами със себе си без тревога и да се опитате да избегнете това безпокойство, когато можете да се чувствате ядосани, без да се страхувате да изразите емоциите си към друг човек, храната отново става просто храна.” (Червенакова, 2019)

8. Литература

1. Петрова, К. „Анорексия и булимия”, София, 2006.
2. Савова, З. „Анорексия и булимия – болести на съвремието”, София, 2005
3.  Савова, З. „Огледай се в празната чиния – психология на храненето”, София, 2017.
4. СЗО, “Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето”, ревизия 10, том 1, Женева, 1992.
5. Тагарева, К. Психично благополучие в късното юношество В сб. Смисъл и психично благополучие в развитието. Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, 2016.
6. Garner & Garfinkel, 1979. The Eating Attitudes Test (EAT-26).
7.   Червенакова, Даниела http://danielachervenakova.blogspot.com/ (29.04.2020, 15:15)
8. Чобанова, Катерина https://katerinachobanova.blogspot.com/2020/02/blog-post.html (28.04.2020, 20:10).
9. https://drkehayov.com/zdravni-kalkulatori/indeks-telesna-masa-itm-bmi-kalkulator (30.04.2020, 18:25)

NB!!! Статията беше представена на 9-тия Студентски Научен Форум 2020 на Педагогическия факултет на ПУ "Паисий Хилендарски" и ще стане част от сборника с научни статии на съответния университет, който предстои да се издаде. Със специални Благодарности на моя научен ръководител - консултант , под чието ръководство работих: доц. д-р Кирилка Тагарева , моята колежка и ментор психолог и психотерапевт Даниела Червенакова, специализирала в областта на хранителните разстройства. И, разбира се, специални благодарности, на всички професионални и непрофесионални танцьори, от различни танцови клубове, които взеха участие в психологическото проучване! Някои от изпратените отговори постъпиха след анализа на данните, но обещавам, че проучването ще се разшири с още изследвани лица и ще включа и тези, които не успях!
Благодаря ви, без вас това проучване и тази статия нямаше да бъдат възможни!
С уважение: Катерина Чобанова

П.С. Ако вие или ваш близък, се съмнявате за наличие на хранително разстройство, моля потърсете професионална помощ!!!