Прошката - традиция, психлогия, процес на себеобич

Прошката - традиция, психология, процес на себеобич

същност на прошката и как да простим на себе си и другите

     Днес е църковният празник Сирни Заговезни или Прошка! Това е стар български обичай и по традиция се иска  и дава прошка! Винаги съм харесвала този празник, заради традицията, заради обичаите, които се спазват, дори и този с искането на прошка, въпреки че, не винаги съм я искала искрено или пък давала, защото я приемах като условност, като задължение, като нещо , което трябва да се случи. Сега от позицията си на човек, практикуващ и завършил психолог осъзнавам, че просто не съм била готова за някои прошки и искам в следващите редове да обърнем внимание на това ЧУДО, наречено прошка, защото е много важно да имаме осъзнаване за нея, преди да я поискаме или дадем.
    Споменах празника, олицетворяващ прошката, традицията, която църквата превърна в цяр и в един много специален и интимен ритуал, който се практикува всяка година в неделя, 7 седмици преди Великден. Но въпреки, че религията ни и църквата са повлияли много на този обичай, корените на този обред са много по- далечни и дълбоки, още от древни времена са се спазвали вярванията и обичаите на този ден.
      Но какво е прошката?!? Лесно ли се прощава?!? Ами след това...
      Въпроси, които не веднъж са ми задавали, но отговорът никога не е еднозначен.

      Прошката – една от най- красивите думи и още по- красив жест на доброто сърце. Тя е част от духовната, емоционалната, смирената част от нас и носи свобода. Свобода, защото давайки прошка, това е пълно освобождаване от чувството на гняв, насочено към друг човек, но и към нас самите. Прошката е осъзнато решение да се откажем да нараним някого, който ни е засегнал.Прошката позволява да продължиш напред, въпреки болката и тежестта, която носиш, когато таиш негодувание, гняв, обида... Прошката е един мисловен и много емоционален процес на освобождаване от чувства като гняв, обида, вина. Прошката не е чувство, а процес, при това изключително труден и продължителен, в който, ако не простим нараняваме повече себе си, отколкото другите.

           Съществуват схващания и вярвания от по- голямата маса от хора, които правят акта на прошка по- труден, или по- скоро ги използват като оправдание, улесняващо убеждение, за да не навлизат в този процес. Затова преди да продължим нататък е хубаво да кажем какво "НЕ" е прошката.

   Прошката, НЕ ОЗНАЧАВА, че непременно ставате най- добри приятели с човека, който ви е обидил. Тя не казва, че това, което се е случило е правилно. Прошката не означава,че приемате човека, който ви е наранил, но тя избира да приеме това, което се е случило, точно, както се е случило, а не това, което "би могло" или "трябваше да се случи" , подхранени от нашите очаквания и желания нещата да се случат, така, както ги искаме. Прошката може да означава много неща. Може да означава, че живеете в настоящето, а не робувате на миналото. Прошката може да означава, че обичате от разстояние - и другите, и себе си. Прошката е част от всяко едно междуличностово взаимоотношение - и в романтичен план, и във всеки един друг - приятелски, семеен, социален и т.н. Всички имаме своите възприятие за другите и света  и понякога те се различават от възприятията на човека до нас. Липсата на разбиране на чуждите възприятия, може да създаде пропуски, изградени върху неправилно общуване, гняв, неприязън, емоционално потискане.
Опра Уинфри казва:"Прошката се отказва от надеждата, че миналото може да бъде различно“.

                Съществува една стара поговорка "Прости и ще забравиш!" Тази поговорка не е в сила в реалния живот, защото трудно забравяме събития, които са ни разочаровили или травмите, които носим в себе си, след нараняване (физическо, психическо, емоционално). Освен това, когато помним някои грешки, това ни предпазва да не допускаме отново да попаднем в подобен капан. Следователно забравянето е почти невъзможно, но може да се научим да прощаваме и да се освободим от негативните чувства. Освен това белезите от преживяното остават, както белезите по тялото, но болката си отива, а с нея и натрупания гняв.

             

      

     

      Невъзможността да простим носи със себе си много психически, психосоматични и физически последици.

      Хората, които отказват да простят, често самите те страдат в резултат. При тях се наблюдават по-високи нива на дистрес, по-високи сърдечни честоти, повече физическа болка, те са по-песимистични и имат по-ниски нива на самочувствие и самооценка от хората, които практикуват прошка. Доказано е също, че хората, които се борят с прощаването на другите, са по-склонни да наблюдават спад в имунологичното и сърдечносъдовото си здраве.

          Прошката ни позволява да продължим напред, тя ни отстранява от чувството на гняв и омраза. Всеки има нещо, за което може да му се прости и за което трябва да прости. В крайна сметка никой от нас не е безгрешен.

          От психологична гледна точка, когато хората умеят да прощават и го правят съзнателно, те са склонни да отчитат по-добри здравословни навици и намалени нива на депресия , тревожност и гняв. При тях от физична гледна точка, по-високите отчетени нива на прошка , са свързани с по-ниския брой на белите кръвни клетки и нивата на хематокрит. Белите кръвни клетки са неразделна част от борбата с болестите и инфекциите, което означава, че когато не са завишени, физическото ни здраве е в норма. Всичко споменато до тук  подчертават важността на прошката - не за другия човек, а за нас самите. Не позволявайте на ума и тялото ви да преминат през друг ден, чувствайки се отмъстително и ядосано. Уейн Дайър го казва с едно просто, но същевременно силно изречение: "Прошката е израз на любовта към себе си".
                И тук идва най- важният въпрос: "Как да простим?!?" .

               Ако простим преждевременно и потиснем гнева си, отново се разболяваме и отново изпадаме в онзи кръг на шок- гняв – негодувание и още негативни емоции. Прошката не оневинява човека, който те е наранил, не омаловажава предизвиканата болката и не премахва последствията, които другият човек ще понесе в резултат на своите действията. Прошката НЕ е действие, НЕ е чувство, а процес и дори да решите да простите, чувствата на облекчение и лекота често не се появяват магически незабавно. Този процесът е труден и дискомфортен и за двете страни и има няколко основни положения: 

1. Признайте болката - Не омаловажавайте болката, която чувствате, не търсите извинения за човека, който ви е наранил. Седнете и запишете своите мисли и чувства, които имате относно ситуацията и към човека, на когото ще прощавате. Понякога е хубаво да напишете писмо към човека, който е обект на вашата прошка с цел да валидирате, осъзнаете и промените натрапчивите мисли и болезнените чувства.
2.  Идентифицирайте чувствата си - Когато сте наранени, често чувствате гняв и съжаление за случилото се. Това са нормални чувства, от които не е хубаво да бягаме. Важно е да отбележим как обидата ни кара да се чувстваме и да изкараме тези мисли и чувства. След като опишете писмено обидата, запишете и своите чувства тогава, когато събитието се е случило и сега в настоящия момент.
3. Простете станалото - Започнете на чисто. Може отново да изпитате дискомфорт и да преживеете нещата. Изгорете написаното писмо и се сбогувайте с болката.
4. Сложете граници -  Помислете и осъзнайте от какво имате нужда, за да предотвратите този човек да ви нарани отново. Не търсете одобрението на човека. Направете това, което се налага, следвайте собствените си потребности. Това не е егоистично, а необходимо и е акт на себеприемане и себеобич.
5.  Вземете решение да простите - Ако не сте сигурни дали наистина сте простили, имайте предвид, че прошката е избор, а не чувство, освен това е процес, през който се преминава трудно и понякога е необходимо да повторим.
6. Как да се справим с чувството за гняв, което изпитваме? - Тактично избягвайте човека, на когото сте ядосани, вместо да го атакувате. Въобще не съсредоточавайте своите мисли върху него. Вместо да го обвиняваш, представи си, че изпитваш симпатия и емпатия към другия.   

"Има едно старо упражнение за обезсилване на гнева и възмущението на Емет Фокс за обезвредяване на възмущението, което винаги е ефикасно. Той препоръчва да седнете спокойно, да затворите очите си и да позволите на тялото и ума да се отпуснат. След това си представете, че седите в затъмнен театър и пред вас има малка сцена. Върху нея поставете човека, от когото най-много се възмущавате и към когото изпитвате гняв. Може да е в миналото или в настоящето. Когато го видите ясно, представете си ,че с него се случват хубави неща. Такива, които са от значение за него. Вижте го усмихнат и щастлив.
Задръжте този образ няколко минути, а след това го оставете да избледнее. Бих искала да прибавя и още нещо. Когато той слезе от сцената, вижте себе си там. Вижте как с вас стават хубави неща. Вижте се усмихнат и щастлив. Осъзнайте богатството на Вселената, което е достъпно за всички." \Луиз Хей - "Излекувай живота си/

          Горното упражнение разгонва тъмните облаци на възмущението и гнева, които витаят в повечето от нас, когато се чувстваме наранени, предадени, обидени. За някой това ще е много трудно. Всеки път можете да го правите с различен човек или ако гневът е по-силен може и практиката да е с един единствен човек. Правете го по веднъж на ден в продължение на един месец и забележете колко по-леко се чувствате.



          Подарявам ви още 2 техники за прошка от Луиз Хей! Практикувайте прошка, бъдете осъзнати и щастливи!

"Упражнение: прошка
Вече сме готови да простим. Ако можете, правете това упражнение с партньор, а ако сте сам, правете го на глас.
Отново седнете спокойно със затворени очи и кажете: „Човекът, на когото трябва да простя, е.... И аз ти прощавам за..."
Повторете това многократно. На някои хора ще трябва да прощавате за много неща, а на други само едно-две. Ако работите с партньор, нека той каже: „Благодаря, вече си свободен" а ако сте сам, представете си как човекът, на когото прощавате, ви казва това. Правете това в продължение на пет или десет минути. Потърсете в сърцето си цялата несправедливост, която все още носите в себе си. След това я оставете да отлети.
Когато сте открили всичко възможно за момента, обърнете внимание на себе си. Кажете гласно: „прощавам си за.. " отделете и за това около пет минути. Това са упражнения със силно въздействие и е хубаво да се правят поне веднъж седмично, за да изчистите съществуващите отпадъци. Лесно е да се освободим от някои преживявания, а други се налага да дялкаме, докато изведнъж някой ден те изчезнат."

"Упражнение: визуализация
Ето още едно хубаво упражнение. Нека някой ви го прочете, ако е възможно, или го запишете на магнетофонна лента и го слушайте.
Представете си себе си като малко пет-шестгодишно дете. Погледнете дълбоко в очите на това малко дете. Вижте копнежа в тях и осъзнайте, че това дете иска само едно от вас - любов. Затова протегнете ръце и го прегърнете. Задръжте го в обятията си с любов и нежност. Кажете му колко го обичате и колко се интересувате от него. Изразете възхищението си от всичко, свързано с него, и му кажете, че е в реда на нещата човек да бърка, докато се учи. Обещайте му, че винаги ще сте до него, каквото и да се случи. Нека сега това дете стане толкова малко, че да може да се побере в сърцето ви. Поставете го там така, че всеки път, когато погледнете надолу, да можете да видите малкото личице, загледано към вас, и да имате възможност да му давате много любов.
Сега си представете майка си като малко четири-пет годишно момиченце, уплашена и търсеща любов, без да знае къде може да я намери. Протегнете ръце, поемете я в обятията си и й кажете колко я обичате и колко се интересувате от нея. Дайте й да разбере, че може да разчита на вас. Вие ще бъдете до нея при всички обстоятелства. Когато тя се успокои и се почувства в безопасност, позволете й да стане достатъчно малка, зад а може да се вмести в сърцето ви. Сложете я там, при другото дете. Оставете ги да се дарят един друг с много любов.
А сега си представете своя баща като малко момченце на три-четири години, изплашен, разплакан и търсещ любов. Вижте сълзите, стичащи се по малкото личице, докато той се върти объркано. Вече сте опитен в утешаването на малки деца, затова протегнете ръце и прегърнете треперещото му телце. Успокойте го. Пейте му тихичко. Нека усети колко много го обичате. Нека почувства, че винаги ще сте до него.
Когато сълзите спрат и можете да усетите любовта и спокойствието в него, оставете го да се смали така, че да може да се побере в сърцето ви. Поставете и него там, така че тези три малки деца да могат да се обичат, а вие да можете да обичате и трите.
В сърцето ви има толкова много любов, че с нея можете да излекувате цялата планета. Но нека сега я използваме, за да излекуваме вас. Почувствайте топлината, която започва да се излъчва във вашия сърдечен център, мекотата, нежността. Нека това чувство започне да променя начина, по който мислите и говорите за себе си."


         Прошката може да бъде изключително труден процес. Проблемът е, че когато не прощаваме, нараняваме повече себе си, отколкото другия. Ако ви е трудно да простите, не сте сами. Има случаи, особено при натрапчиви и обсесивни мисли, когато за преодоляване на подобна болка, или на тежка травма, е от полза да се обърнете за професионалната помощ.

         
       Искам да започнете да мислите за прошката и как можете да я включите в живота си. На кого можете да простите? Готови ли сте да простите? Понякога човекът, на когото трябва да простите най-много, сте вие самите.
       
      И понеже започнахме с религиозната част и традициите нека не забравяме думите на Иисус Христос: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец" (Мат. 6:14).

Автор: Катерина Чобанова